кога и как
разбирам
че си е тръгнал
не по стъпките
зад външната
врата
а като ставам
сутрин
толкова
ми е спокойно
протягам
себе си
и тогава там
във слънчевия
сплит си
спомням
изведнъж
разбирам
тихо
глухо
без да искам
че го няма
че отдавна
си е тръгнал
© Питър Хайнрих Всички права запазени