Кога ще се погледнем, ама честно

8.05.2019 г., 9:54 ч.

Поезия

5.0 / 10

368 4 8

Не Папа, даже Господ тук да слезе,
не ще проблесне с чиста светлина.
Душите ни – заключени в кафези
сърцата ни – от каменна скала.
Умираме от кеф да се делиме,
на групички, на мафиики – до крак.
Безродници, безверници по име,
страхливи, ала хитреци с мерак.
Затуй, не ще да се пречистим – вечно,
защото никой няма смелостта,
да го извика, че сме племе грешно,
заслужило си земната съдба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мъжки игри
Сол

Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...
Изморих се

Изморих се да бъда основа, изморих се да нося сама тази тежест. Да нямам опора. Да тежи, да боли, да...
"Песничка” за лека нощ

Ти бе звукът на моята китара, и всеки дъх на тебе посветих. Бе всеки следващ лист от календара, и мн...

Още произведения »