Кога ще се погледнем, ама честно
Не Папа, даже Господ тук да слезе,
не ще проблесне с чиста светлина.
Душите ни – заключени в кафези
сърцата ни – от каменна скала.
Умираме от кеф да се делиме,
на групички, на мафиики – до крак.
Безродници, безверници по име,
страхливи, ала хитреци с мерак.
Затуй, не ще да се пречистим – вечно,
защото никой няма смелостта,
да го извика, че сме племе грешно,
заслужило си земната съдба.
Подмолни, лицемерни и двулични,
предатели – окичени с пера.
До болка непукисти и безлични,
но с его на нагиздена овца.
А трябва до безкрай да замълчиме
и сто години да не изречем
ни дума, нека само да боли ни,
че тая лудост в нази да я спрем!
© Данаил Таков All rights reserved.
