Когато чакаш тежки новини,
а телефонът тихо е прашасал
от спомени и вече не звъни,
когато оптимизмът е брадясал;
когато тишината забумти
в съзнанието,
в мечтите,
в сетивата...
когато се събуждаш от
вини
към себе си
и нямаш път
нататък...
Тогава
чуваш
колко те боли...
И само
Бог
останал е
Приятел...
© Руми Бакърджиева Всички права запазени