Когато...

Поезия

1.1K 0 4

Когато падне мрака и

лунен лъч свенлив

прилепне към стената,

когато ти задъхана

към мен пристъпиш,

тогава изпепеляващи

пожари в нас избухват

и чакат своето гасене...

Когато се усмихнеш

и ме погледнеш мило,

когато ме помилваш

с горещите си длани,

тогава знам, че истински

живея и ще бъде вечен

мигът на нежността ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Laska (Ласка Александрова)

Нежен стих! Браво!!!

2006-09-02T20:43:29+03:00
megans (Магдалена Василева)

Браво, Валентине.
Не е лесно да се опише нежността и чисто физическите усещания при срещата с нея.
Ти си се справил блестящо!От мен /6/

2006-09-02T17:38:14+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Красив стих!

2006-09-02T16:37:15+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Хубав стих!
Поздрави!

2006-09-02T13:35:40+03:00