Когато падне мрака и
лунен лъч свенлив
прилепне към стената,
когато ти задъхана
към мен пристъпиш,
тогава изпепеляващи
пожари в нас избухват
и чакат своето гасене...
Когато се усмихнеш
и ме погледнеш мило,
когато ме помилваш
с горещите си длани,
тогава знам, че истински
живея и ще бъде вечен
мигът на нежността ни.
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
