15.12.2016 г., 19:44

Когато

637 5 7

Когато във душата ми е пусто

и цялата съм мрак, и тишина,

когато ме скове самотно чувство,

и в погледа прелива празнота,

когато съм изгубена, не вярвам,

и с всяка глътка въздух ме боли,

и смисъл да открия не успявам,

и леден дъжд не спира да вали.

Тогава протегни ми длан гореща,

душата ми премръзнала стопли,

вдъхни ми обич, вяра, и надежда,

и пламъче в очите запали!

Със нежност загърни ме, усмихни се!

И мрака ми разкъсай с светлина!

Не казвай нищо! Само миг поспри се!

Щом има те до мен, ще се спася.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...