manuela822000 (Мануела Бъчварова)
217 398
15.12.2016 г., 19:44 ч.

Когато 

  Поезия » Друга
484 5 7

Когато във душата ми е пусто

и цялата съм мрак, и тишина,

когато ме скове самотно чувство,

и в погледа прелива празнота,

когато съм изгубена, не вярвам,

и с всяка глътка въздух ме боли,

и смисъл да открия не успявам,

и леден дъжд не спира да вали.

Тогава протегни ми длан гореща,

душата ми премръзнала стопли,

вдъхни ми обич, вяра, и надежда,

и пламъче в очите запали!

Със нежност загърни ме, усмихни се!

И мрака ми разкъсай с светлина!

Не казвай нищо! Само миг поспри се!

Щом има те до мен, ще се спася.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??