Когато
Когато във душата ми е пусто
и цялата съм мрак, и тишина,
когато ме скове самотно чувство,
и в погледа прелива празнота,
когато съм изгубена, не вярвам,
и с всяка глътка въздух ме боли,
и смисъл да открия не успявам,
и леден дъжд не спира да вали.
Тогава протегни ми длан гореща,
душата ми премръзнала стопли,
вдъхни ми обич, вяра, и надежда,
и пламъче в очите запали!
Със нежност загърни ме, усмихни се!
И мрака ми разкъсай с светлина!
Не казвай нищо! Само миг поспри се!
Щом има те до мен, ще се спася.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени
