Когато
Когато във душата ми е пусто
и цялата съм мрак, и тишина,
когато ме скове самотно чувство,
и в погледа прелива празнота,
когато съм изгубена, не вярвам,
и с всяка глътка въздух ме боли,
и смисъл да открия не успявам,
и леден дъжд не спира да вали.
Тогава протегни ми длан гореща,
душата ми премръзнала стопли,
вдъхни ми обич, вяра, и надежда,
и пламъче в очите запали!
Със нежност загърни ме, усмихни се!
И мрака ми разкъсай с светлина!
Не казвай нищо! Само миг поспри се!
Щом има те до мен, ще се спася.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
