manuela822000 (Мануела Бъчварова)
218 400
Dec 15, 2016, 7:44 PM

Когато 

  Poetry » Other
426 5 8

Когато във душата ми е пусто

и цялата съм мрак, и тишина,

когато ме скове самотно чувство,

и в погледа прелива празнота,

когато съм изгубена, не вярвам,

и с всяка глътка въздух ме боли,

и смисъл да открия не успявам,

и леден дъжд не спира да вали.

Тогава протегни ми длан гореща,

душата ми премръзнала стопли,

вдъхни ми обич, вяра, и надежда,

и пламъче в очите запали!

Със нежност загърни ме, усмихни се!

И мрака ми разкъсай с светлина!

Не казвай нищо! Само миг поспри се!

Щом има те до мен, ще се спася.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??