Когато...
...
Когато най-последното умира...
когато няма да сме само аз... и ти.
Когато искам силно да заплача,
когато два куплета, ще са три...
надраскани със думи, като луди,
крещящи срички, късчета тъга,
тогава ще си бъдем много чужди,
а липсата на въздух ще е... Тя...
Когато много, много ще ти липсвам,
когато и на мен ще липсваш ти.
Когато ще съм “бивша” – за обичане,
когато никой... никой не прости,
тогава ще изгаснат сто години,
и толкова по сто луни, слънца...
Това, което имахме... премина
нахално през живота ни и спря
във нас като пристанище на спомени,
издъхнали любови и мечти...
Сърцето ми умира като есен...
А казват, че “... Сърцето не боли...”!
на Р.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
