Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
15.10.2020 г., 13:56 ч.  

Когато Луната плаче 

  Поезия » Пейзажна, Друга
260 3 7

Когато Луната плаче,
плачат без глас сърничките.
С мокри целувки здрачът,
гаси звездите, всичките.

Когато сън замърка,
 в клоните на тополите.
Бухал един, побъркан,
сънува луди полети.

Когато с хлип земята,  
спомня за миг пшениците,
есен вихрушки мята
и си брои жълтиците.

Когато снежни хали,
залутат по поляните,
снежинки засияли -
звездици ще си хванете.
 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??