Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
15 окт. 2020 г., 13:56  

Когато Луната плаче 

  Поэзия » Пейзажная, Другая
261 3 7

Когато Луната плаче,
плачат без глас сърничките.
С мокри целувки здрачът,
гаси звездите, всичките.

Когато сън замърка,
 в клоните на тополите.
Бухал един, побъркан,
сънува луди полети.

Когато с хлип земята,  
спомня за миг пшениците,
есен вихрушки мята
и си брои жълтиците.

Когато снежни хали,
залутат по поляните,
снежинки засияли -
звездици ще си хванете.
 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??