Patrizzia (Надежда Ангелова)
2057 18128
Oct 15, 2020, 1:56 PM  

Когато Луната плаче 

  Poetry » Landscape, Other
220 3 7

Когато Луната плаче,
плачат без глас сърничките.
С мокри целувки здрачът,
гаси звездите, всичките.

Когато сън замърка,
 в клоните на тополите.
Бухал един, побъркан,
сънува луди полети.

Когато с хлип земята,  
спомня за миг пшениците,
есен вихрушки мята
и си брои жълтиците.

Когато снежни хали,
залутат по поляните,
снежинки засияли -
звездици ще си хванете.
 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??