Когато Луната плаче

Oct 15, 2020, 1:56 PM 2020-10-15T14:03:46+03:00

Poetry » Landscape, Other

259 3 7

Когато Луната плаче,
плачат без глас сърничките.
С мокри целувки здрачът,
гаси звездите, всичките.

Когато сън замърка,
в клоните на тополите.
Бухал един, побъркан,
сънува луди полети.

Когато с хлип земята,
спомня за миг пшениците,
есен вихрушки мята
и си брои жълтиците.

Когато снежни хали,
залутат по поляните,
снежинки засияли -
звездици ще си хванете.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-10-17T07:35:22+03:00

Вече си си хванала, Деничке - Зорничке.
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-10-16T18:17:55+03:00

Ще си хвана! ❤️
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-10-16T09:11:14+03:00

Благодаря ви, момичета!
palenka (П Антонова)

2020-10-15T23:35:33+03:00

Красив стих!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2020-10-15T21:34:08+03:00

След редакцията, която си направила, е напълно изчистено, още олекотено и е станало още по-хубаво! Поздравявам те, Наде!🌹😃
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-10-15T19:28:09+03:00

И аз те прегръщам! Силно!
ДИС (Деа)

2020-10-15T15:32:56+03:00

Голяма прегръдка от мен! 💖 Знаех си, че ще има сълзи на сърничка и...мечтание.