Когато реалността пулсира, боли,
а срещата със светлината сблъсък е,
обезболяващата доброта е лек,
смиряващото сливане с природата.
Ръка човечна и очовечаваща,
ласка, трохичка хляб и капчица роса…
Когато реалността пулсира, боли,
гмурни се в две обични, предани очи!
Изправиш ли се, внимателно пристъпвай,
на пръсти… Крехкичката живинка пази!
© Росица Танчева Всички права запазени