Когато реалността пулсира, боли,
а срещата със светлината сблъсък е,
обезболяващата доброта е лек,
смиряващото сливане с природата.
Ръка човечна и очовечаваща,
ласка, трохичка хляб и капчица роса…
Когато реалността пулсира, боли,
гмурни се в две обични, предани очи!
Изправиш ли се, внимателно пристъпвай,
на пръсти… Крехкичката живинка пази!
© Росица Танчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
