Когато реалността пулсира, боли,
а срещата със светлината сблъсък е,
обезболяващата доброта е лек,
смиряващото сливане с природата.
Ръка човечна и очовечаваща,
ласка, трохичка хляб и капчица роса…
Когато реалността пулсира, боли,
гмурни се в две обични, предани очи!
Изправиш ли се, внимателно пристъпвай,
на пръсти… Крехкичката живинка пази!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up