Когато детето си намери пътя
Понякога навярно във съня си
наричаш ме пак с нежни имена,
но нямаш ме наяве във деня си.
За теб съм вече чуждата жена.
И много друга съм, тъй много друга...
така се уча как да оцелявам,
какво, че още водя се съпруга.
Каквото да се случи. Не те искам.
Да се завърнеш, няма да приема
ни теб, ни твоето извинение.
Научих се да бъда силна, много силна,
и да прикривам своето вълнение.
Научих се да губя със достойнство,
но утре дъщеря ни ще си тръгне
и аз не зная свойто безпокойство
как да прикрия без да ми потрепне.
И ей така боли ме, не за мене
и ни за теб, че те изгубих...
Но тя от мене и от тебе
е тънката следа, която любя.
И като майка дълго ще ридая скришно
за чедото си, тръгнало да дири пътя.
Оставено без дом и без семейство,
дано само намери си късмета...
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Болезнен, но много хубав стих! Поздрави!
-
Благодаря ви!
Господ, ще ми даде сили!
А тя, нека отлети, и бъди щастлива! -
Може да е болка , но след нея идва друго усещане, което те освобождава. Мисля, че всичко се случва, защото така е трябвало да се случи. Хората са само участници, а чувствата са подвластни на преливащите мисли и емоции. Пожелавам ти любов!
-
Болка е, и аз не мога да се справя...първо той, сега и тя, а аз сама, сама...
-
Джейни...
Всяка думичка е болка...
:* -
Толкова е силно,Джейн,че засатава като непреглътната сълза на гърлото...
Кураж и вяра са спасението! -
Ех, Джейни, много болка, мила! Но обичта към децата е щастливият компас в живота, те винаги се завръщат както лястовичките напролет
-
... всеки рано или късно тръгва по своя път, това е в реда на нещата...
Важно е да има къде и при кого да се завръщаш! -
И като майка дълго ще ридая.Толкова човешко и мило. Такъв е живота, не можем да се борим против законите на природата.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
