Когато детето си намери пътя
Понякога навярно във съня си
наричаш ме пак с нежни имена,
но нямаш ме наяве във деня си.
За теб съм вече чуждата жена.
И много друга съм, тъй много друга...
така се уча как да оцелявам,
какво, че още водя се съпруга.
Каквото да се случи. Не те искам.
Да се завърнеш, няма да приема
ни теб, ни твоето извинение.
Научих се да бъда силна, много силна,
и да прикривам своето вълнение.
Научих се да губя със достойнство,
но утре дъщеря ни ще си тръгне
и аз не зная свойто безпокойство
как да прикрия без да ми потрепне.
И ей така боли ме, не за мене
и ни за теб, че те изгубих...
Но тя от мене и от тебе
е тънката следа, която любя.
И като майка дълго ще ридая скришно
за чедото си, тръгнало да дири пътя.
Оставено без дом и без семейство,
дано само намери си късмета...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
