17.12.2017 г., 19:14 ч.

Когато е любов 

  Поезия » Любовна
664 1 3

 

Ах, каква си хубава, любов,
когато идваш за последно.
С очи изпълнени с живот,
който получава се обредно.

За нас, поредните ти грешници,
разбрали късно, че не си химера.
Прекрачили високите ти граници
жертвайки деня, мечти, кариера.

И хубава си вечер край огнището
ухаейки на топъл хляб с вечеря.
И нищо, че наблизо е бунището
от хорска злоба не от днес и вчера.

И хубава си сутрин още спяща.
Икона, пред която трябва да се моля.
Защото ти за разлика от Бога
сама дойде при мен да бъдеш моя.

© Теодорина Аначкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??