Dec 17, 2017, 7:14 PM

Когато е любов 

  Poetry » Love
766 1 3

 

Ах, каква си хубава, любов,
когато идваш за последно.
С очи изпълнени с живот,
който получава се обредно.

За нас, поредните ти грешници,
разбрали късно, че не си химера.
Прекрачили високите ти граници
жертвайки деня, мечти, кариера.

И хубава си вечер край огнището
ухаейки на топъл хляб с вечеря.
И нищо, че наблизо е бунището
от хорска злоба не от днес и вчера.

И хубава си сутрин още спяща.
Икона, пред която трябва да се моля.
Защото ти за разлика от Бога
сама дойде при мен да бъдеш моя.

© Теодорина Аначкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??