Когато е любов
Ах, каква си хубава, любов,
когато идваш за последно.
С очи изпълнени с живот,
който получава се обредно.
За нас, поредните ти грешници,
разбрали късно, че не си химера.
Прекрачили високите ти граници
жертвайки деня, мечти, кариера.
И хубава си вечер край огнището
ухаейки на топъл хляб с вечеря.
И нищо, че наблизо е бунището
от хорска злоба не от днес и вчера.
И хубава си сутрин още спяща.
Икона, пред която трябва да се моля.
Защото ти за разлика от Бога
сама дойде при мен да бъдеш моя.
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
