Честита ти победа, скъпи рицарю!
Ликувай днес, напий се до премала.
На пух и прах разби железни принципи
и хищникът в ръцете ти сам падна.
Пречупи го, постави на колèне.
Каква ирония, непредсказуема...
Ти трябваше да бъдеш влюбен в мене,
оказах се аз жертвата, погубена.
Открадна нещо мое и замина,
остави ме във клетката да вия.
Върни ми го, сърцето ми, върни го...
Ако ли не, поне смили се и убий ме!
© Жанет Велкова Всички права запазени
Василка, Силвия, Таня ( нц ). Светла, Еси, благодаря, че наминахте!