Честита ти победа, скъпи рицарю!
Ликувай днес, напий се до премала.
На пух и прах разби железни принципи
и хищникът в ръцете ти сам падна.
Пречупи го, постави на колèне.
Каква ирония, непредсказуема...
Ти трябваше да бъдеш влюбен в мене,
оказах се аз жертвата, погубена.
Открадна нещо мое и замина,
остави ме във клетката да вия.
Върни ми го, сърцето ми, върни го...
Ако ли не, поне смили се и убий ме!
© Жанет Велкова All rights reserved.
). Светла, Еси, благодаря, че наминахте!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
