Когато имам суша под клепачите

20.06.2024 г., 22:51 ч.

Поезия » Любовна, Философска

164 1 2

Подгизваше душата ми с годините,
от дълго неизплаканите съ̀лзи.
Във плиткото ли давят ги щастливите,
и дъното им в кърпа ли е вързано?
Не зная, ала моите терзания,
тъй неотдавна глътнаха вода
с изтъркани парадни обещания,
че няма да живея в самота.
Но аз нали не вярвам в празни думи,
(познавам страховете на страха)
отворих си сърцето, да се влюби,
заключвал го във не една лъжа...
И вярно! Мойта смелост ме прегърна,
за дето не склоних очи във мрака.
На сляпо все за тебе се озъртах
сред хиляди миражи в любовта.
Не мислех, че за суша ще се моля
на Господ - да пресъхне тази мъка.
Какво ли не научих от неволя,
белязал сам трънливия си път...
Но нека ми е сухо под клепачите!
Не виждах от вълните на тъгата.
И ако някога отново се разплача,
съм тръгнал от живота към смъртта...

©тихопат.
Данаил Антонов
20.06.2024

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

diesto (Данаил Антонов)

2024-06-21T08:40:28+03:00

Пътят е много по-дълъг, отколкото живота ни дава време да го извървим... Благодаря, Краси! 🙂
ИнаКалина

2024-06-20T23:15:40+03:00

Има такава поезия - все по-навътре към душата, някой път си мислиш, че си стигнал, където трябва, а отново се оказва, че изобщо не си тръгвал...