Когато умират звезди...
Една звезда се стрелна към морето,
луната в самота увисна, почерня небето,
от скръб и болка облаците натежаха
и тежките им съ̀лзи към земята полетяха.
Изплашени и сгушени в клонака птиците
не смееха до сутринта глас да отронят.
А гневен вятърът не спираше да кърши
и огъва до земята удавените в сълзи клони.
Полудял от скръб светът цяла нощ вилня,
погребвайки сам в себе си поредната звезда,
А слънцето на сутринта окъпа всичко в светлина.
Окуражени птиците хвалебствен псалм запяха.
И сякаш в старото русло животът продължи...
А на небето вечерта една звезда не заблестя,
още една поредна черна дупка, освободена
от обречения болен свят душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
!!!
