Когато умират звезди...
Една звезда се стрелна към морето,
луната в самота увисна, почерня небето,
от скръб и болка облаците натежаха
и тежките им съ̀лзи към земята полетяха.
Изплашени и сгушени в клонака птиците
не смееха до сутринта глас да отронят.
А гневен вятърът не спираше да кърши
и огъва до земята удавените в сълзи клони.
Полудял от скръб светът цяла нощ вилня,
погребвайки сам в себе си поредната звезда,
А слънцето на сутринта окъпа всичко в светлина.
Окуражени птиците хвалебствен псалм запяха.
И сякаш в старото русло животът продължи...
А на небето вечерта една звезда не заблестя,
още една поредна черна дупка, освободена
от обречения болен свят душа...
© П Антонова All rights reserved.
!!!
