16.11.2024 г., 21:20

Когато любовта си отива

371 1 0

Боли ме за трима!

Когато се късах от яд и от гняв!

И боли да съм зла и да викам,

да крещя и да удрям,

да вдигам във въздуха клетви и прах!

 

А ти да усещаш, че губиш,

че няма да сетиш нищо от мен.

Целувка от алени устни,

погубваш живот!

Погубваш любов, дето 

още живее и пари,

любов истинска - не просто фалш!

 

И няма да сторя нищо, 

да се боря видях, че не стига!

Когато потъва корабът цял,

екипажът въздъхва 

и всеки си взима сбогом.

Зарича се: "Ще се срещнем

някога пак!".

 

И тъй като днес си отивам, 

с насълзени очи, пълни с тъга.

Аз знам, че обичах и още обичам,

но няма как да спася 

клетва, строшена на две

и оставена да изчезва в тъмна мъгла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любима Маеркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...