16.11.2024 г., 21:20

Когато любовта си отива

373 1 0

Боли ме за трима!

Когато се късах от яд и от гняв!

И боли да съм зла и да викам,

да крещя и да удрям,

да вдигам във въздуха клетви и прах!

 

А ти да усещаш, че губиш,

че няма да сетиш нищо от мен.

Целувка от алени устни,

погубваш живот!

Погубваш любов, дето 

още живее и пари,

любов истинска - не просто фалш!

 

И няма да сторя нищо, 

да се боря видях, че не стига!

Когато потъва корабът цял,

екипажът въздъхва 

и всеки си взима сбогом.

Зарича се: "Ще се срещнем

някога пак!".

 

И тъй като днес си отивам, 

с насълзени очи, пълни с тъга.

Аз знам, че обичах и още обичам,

но няма как да спася 

клетва, строшена на две

и оставена да изчезва в тъмна мъгла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любима Маеркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....