Боли ме за трима!
Когато се късах от яд и от гняв!
И боли да съм зла и да викам,
да крещя и да удрям,
да вдигам във въздуха клетви и прах!
А ти да усещаш, че губиш,
че няма да сетиш нищо от мен.
Целувка от алени устни,
погубваш живот!
Погубваш любов, дето
още живее и пари,
любов истинска - не просто фалш!
И няма да сторя нищо,
да се боря видях, че не стига!
Когато потъва корабът цял,
екипажът въздъхва
и всеки си взима сбогом.
Зарича се: "Ще се срещнем
някога пак!".
И тъй като днес си отивам,
с насълзени очи, пълни с тъга.
Аз знам, че обичах и още обичам,
но няма как да спася
клетва, строшена на две
и оставена да изчезва в тъмна мъгла.
© Любима Маеркова Всички права запазени