Боли ме за трима!

Когато се късах от яд и от гняв!

И боли да съм зла и да викам,

да крещя и да удрям,

да вдигам във въздуха клетви и прах!

А ти да усещаш, че губиш,

че няма да сетиш нищо от мен.

Целувка от алени устни,

погубваш живот!

Погубваш любов, дето 

още живее и пари,

любов истинска - не просто фалш!

И няма да сторя нищо, 

да се боря видях, че не стига!

Когато потъва корабът цял,

екипажът въздъхва 

и всеки си взима сбогом.

Зарича се: "Ще се срещнем

някога пак!".

И тъй като днес си отивам, 

с насълзени очи, пълни с тъга.

Аз знам, че обичах и още обичам,

но няма как да спася 

клетва, строшена на две

и оставена да изчезва в тъмна мъгла.