Patrizzia (Надежда Ангелова)
2069 18194
28.02.2021 г., 17:03 ч.  

Когато март мъглите разплете 

  Поезия » Друга
252 2 9

Когато март мъглите разплете
и Месецът се смее, до насита,
се връща сякаш свитото дете
и еднорогът негов не отлита.

 

Когато вятър в сухия камъш,
разказва за заспалата принцеса,
насън мълвиш: По-здраво ти се дръж,
момиченце. А принцовете, де са?

 

И неусетно някак закръжа,
животът по познатите пътеки...
За еднорога повече тъжа,
а принцовете? Те са надалеко.

 

Отвари и приготвях и ги пих,
и не една, на гърлото заседна.
Прегръщам еднорози, в своя стих...
Да мога да ги яхна, за последно.

 

Сърцето не е рицарски трофей,
а под дюшека, зърно са, до зърно...
Южняко, чудесата разпилей,
детето в мен – за миг да го прегърна.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??