Когато март мъглите разплете
Когато март мъглите разплете
и Месецът се смее, до насита,
се връща сякаш свитото дете
и еднорогът негов не отлита.
Когато вятър в сухия камъш,
разказва за заспалата принцеса,
насън мълвиш: По-здраво ти се дръж,
момиченце. А принцовете, де са?
И неусетно някак закръжа,
животът по познатите пътеки...
За еднорога повече тъжа,
а принцовете? Те са надалеко.
Отвари и приготвях и ги пих,
и не една, на гърлото заседна.
Прегръщам еднорози, в своя стих...
Да мога да ги яхна, за последно.
Сърцето не е рицарски трофей,
а под дюшека, зърно са, до зърно...
Южняко, чудесата разпилей,
детето в мен – за миг да го прегърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
