26.08.2012 г., 0:39 ч.

Когато мечтите изчезнат... 

  Поезия » Друга
2386 1 17


 

Когато метите изчезнат...

                                                           На един приятел

Мечтите ти дават крила и надежда,

с които кръстосваш света виртуален. 

Не искаш да вярваш, че често подвежда, 

забравяш, че има и свят безначален.

 

Когато мечтите изчезнат, тогава... 

ще срещнеш от близо „на живо” живота, 

за който  си нямал реална представа.

А в него... ще видиш и Рай и Голгота.

 

Мечтите са всъщност душевна витрина, 

без тях и човекът в робот се превръща.

Но винаги трябва  да имаш причина,

която в реалният свят да те връща.



 


© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • Мечти и реалност!
    Хареса ми!
    Поздрави, Христо!
  • Харесва ми!
  • Добре е да имаш причина, да!
  • Много, много хубаво!
    А поводът и разказано от теб топло ме усмихнаха
    Поздрави!
  • Благодаря на всички.
  • Прекрасно!
    Без мечти животът е голяма скука! Много добре е казано - поздравления!
  • Мечтите са всъщност душевна витрина,
    без тях и човекът в робот се превръща.
    Но винаги трябва да имаш причина,
    която в реалният свят да те връща.

    ...Е какво още ! Ясно и открито...Браво !
  • И на мен стихът много ми хареса! Без мечти и блянове човек направо е загубил вкуса да живее! Поздраления!
  • Здравейте и добре дошли!

    Появата на тези три куплета имат колкото неочаквана, толкова и странна история. С мой много бизък приятел влязохме в едно заведение да пийнем по нещо и си поговорим – не се бяхме виждали дълго време. Говорехме си за спомени и разни лакардии. Попитах го все още ли е мечтател както преди. Той каза, че от мечти и спомени не се живее, но тежко и горко на този, който ги няма, като закачливо добави, че последната му мечта била някой да му посвети нещо написано за него.
    Разбах закачката и отговорих, че вече съм на друга вълна и че няма последна, а винаги предпоследна мечта, защото иначе ще стане: „Имах си мечта да си имам часовник, сега си имам часовник, но си нямам мечта.” Смях.
    И какво стана ли? Ами поисках от сервитьорката лист и химикалка и написах трите куплета с поименно посвещение, дата, място, подпис и му дадох листа. Съвсем неочаквано за мен, той много и искрено се зарадва, поръчахме си още пиене и... т.н.
    Това, което прочетохте тук е възтановено по памет, но ми се струва, че оригиналът
    беше по-хубав.
    Що се отнася до темата мечти, блянове, илюзии, тя наистина е много дълбока, сложна и... нерядко спорна, но не тук е мястото да я коментираме.
  • Истина-животът е и Рай и Голгота!
    Поздравления!
  • Напук на цялата ни проза.
    Напук на голата й поза.
    Здравей, приятелю, здравей!
    Усмихвай се! Нали сме живи!

    )))Здравей, Ице!
  • Хубаво е!
  • "Мечтите са всъщност душевна витрина,

    без тях и човекът в робот се превръща."

    Така е
  • Привет, Христо! Интересна тема си задълбал! Някой беше казал че мечтите са задочни срещи с бъдещето. Ако те са жалоните, трасиращи пътя ни в бъдещето излиза че който няма мечти е обречен да живее живот какъвто никога не е искал. Българите сме закотвени в реалността, затова тя не се променя особено. Е, след като вече знаем формулата... Какво чакаме!
  • Хубав стих!
    Поздрав, Христо!
  • Мечти и реалност - човешки живот...
Предложения
: ??:??