2.12.2016 г., 0:05

Когато мисля за теб

763 3 3

Пред тъмния прозорец си седя
Звездите гледам и луната...
И чудя се, какво ли правиш ти сега
И твоят взор ли е в посока небесата?

Представям си, как част от мен изпращам, 
във нощите над теб да свети,
когато ти е тъжно и сама си...
и пиша... но как да те прегърна с някакви куплети?

Отбивам се до твоето прозорче
Като ветрец отвял пердето ти
И на первазчето листо оставям 
листо едно чинарено, да ти напомня за селцето ни...

Желая ти във дните - много радост.
lвъв ъгълче на устните – усмивка.
Утрините да са мъркащи и сладки
а вечер с близки хора – глътка вино пивко.

Пред тъмния прозорец си седя
Звездите гледам и луната...
И чудя се, какво ли правиш ти сега
И твоят взор ли е в посока небесата?

И ако е така –
желание си намисли и като мен загледай се в звездата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

посветено

Коментари

Коментари

  • Роби, Веси, благодаря. Светът с новите комуникации вече е едно голямо село. С близки зад граница се чуваме толкова често, както и с тези в друг град. А представяне ли си когато децата са отивали в големия град от село да учат или да работят и дори не е имало телефони? Разстоянията вече дали са 300 или 3000 километра почти няма значение... И все пак понякога ни се иска някой да е точно до нас и да можем да го прегърнем, нали?
  • Хубаво посвещение си написала, Ирен! Колкото и далеч да сме един от друг, небето, звездите и луната са едни за всички, и когато ги гледаме сякаш вече не сме толкова далеч... Поздрави!
  • Хареса ми твоят стих, Ирен!...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...