2.12.2016 г., 0:05

Когато мисля за теб

762 3 3

Пред тъмния прозорец си седя
Звездите гледам и луната...
И чудя се, какво ли правиш ти сега
И твоят взор ли е в посока небесата?

Представям си, как част от мен изпращам, 
във нощите над теб да свети,
когато ти е тъжно и сама си...
и пиша... но как да те прегърна с някакви куплети?

Отбивам се до твоето прозорче
Като ветрец отвял пердето ти
И на первазчето листо оставям 
листо едно чинарено, да ти напомня за селцето ни...

Желая ти във дните - много радост.
lвъв ъгълче на устните – усмивка.
Утрините да са мъркащи и сладки
а вечер с близки хора – глътка вино пивко.

Пред тъмния прозорец си седя
Звездите гледам и луната...
И чудя се, какво ли правиш ти сега
И твоят взор ли е в посока небесата?

И ако е така –
желание си намисли и като мен загледай се в звездата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

посветено

Коментари

Коментари

  • Роби, Веси, благодаря. Светът с новите комуникации вече е едно голямо село. С близки зад граница се чуваме толкова често, както и с тези в друг град. А представяне ли си когато децата са отивали в големия град от село да учат или да работят и дори не е имало телефони? Разстоянията вече дали са 300 или 3000 километра почти няма значение... И все пак понякога ни се иска някой да е точно до нас и да можем да го прегърнем, нали?
  • Хубаво посвещение си написала, Ирен! Колкото и далеч да сме един от друг, небето, звездите и луната са едни за всички, и когато ги гледаме сякаш вече не сме толкова далеч... Поздрави!
  • Хареса ми твоят стих, Ирен!...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...