Dec 2, 2016, 12:05 AM

Когато мисля за теб

  Poetry » Other
765 3 3

Пред тъмния прозорец си седя
Звездите гледам и луната...
И чудя се, какво ли правиш ти сега
И твоят взор ли е в посока небесата?

Представям си, как част от мен изпращам, 
във нощите над теб да свети,
когато ти е тъжно и сама си...
и пиша... но как да те прегърна с някакви куплети?

Отбивам се до твоето прозорче
Като ветрец отвял пердето ти
И на первазчето листо оставям 
листо едно чинарено, да ти напомня за селцето ни...

Желая ти във дните - много радост.
lвъв ъгълче на устните – усмивка.
Утрините да са мъркащи и сладки
а вечер с близки хора – глътка вино пивко.

Пред тъмния прозорец си седя
Звездите гледам и луната...
И чудя се, какво ли правиш ти сега
И твоят взор ли е в посока небесата?

И ако е така –
желание си намисли и като мен загледай се в звездата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

посветено

Comments

Comments

  • Роби, Веси, благодаря. Светът с новите комуникации вече е едно голямо село. С близки зад граница се чуваме толкова често, както и с тези в друг град. А представяне ли си когато децата са отивали в големия град от село да учат или да работят и дори не е имало телефони? Разстоянията вече дали са 300 или 3000 километра почти няма значение... И все пак понякога ни се иска някой да е точно до нас и да можем да го прегърнем, нали?
  • Хубаво посвещение си написала, Ирен! Колкото и далеч да сме един от друг, небето, звездите и луната са едни за всички, и когато ги гледаме сякаш вече не сме толкова далеч... Поздрави!
  • Хареса ми твоят стих, Ирен!...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...