Когато мисля за теб
Пред тъмния прозорец си седя
Звездите гледам и луната...
И чудя се, какво ли правиш ти сега
И твоят взор ли е в посока небесата?
Представям си, как част от мен изпращам,
във нощите над теб да свети,
когато ти е тъжно и сама си...
и пиша... но как да те прегърна с някакви куплети?
Отбивам се до твоето прозорче
Като ветрец отвял пердето ти
И на первазчето листо оставям
листо едно чинарено, да ти напомня за селцето ни...
Желая ти във дните - много радост.
lвъв ъгълче на устните – усмивка.
Утрините да са мъркащи и сладки
а вечер с близки хора – глътка вино пивко.
Пред тъмния прозорец си седя
Звездите гледам и луната...
И чудя се, какво ли правиш ти сега
И твоят взор ли е в посока небесата?
И ако е така –
желание си намисли и като мен загледай се в звездата.
© Ирен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Роби, Веси, благодаря. Светът с новите комуникации вече е едно голямо село. С близки зад граница се чуваме толкова често, както и с тези в друг град. А представяне ли си когато децата са отивали в големия град от село да учат или да работят и дори не е имало телефони? Разстоянията вече дали са 300 или 3000 километра почти няма значение... И все пак понякога ни се иска някой да е точно до нас и да можем да го прегърнем, нали?
-
Хубаво посвещение си написала, Ирен! Колкото и далеч да сме един от друг, небето, звездите и луната са едни за всички, и когато ги гледаме сякаш вече не сме толкова далеч...
Поздрави! -
Хареса ми твоят стих, Ирен!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
