Нима съществува ден,
с черно мастило напоен,
да пиша и да мечтая,
как пак ще си до мен.

Приказки ще ти разказвам,
пак със слова ще омайвам
твоето сърце голямо турило
надежда за едно ново начало.

Ах, колко хубаво е да мечтая,
поет без въображение е като
война без премирие,небе без

звездици,буря без затишие.

Словата аз ще си излея,
но стига ли това да те
призова- магия една? Да си
отново до мен, само с мен.

За теб истории ще съчинявам,
щом в любов да се кълнем
Бога не дава, в мислите ще
бъдеш отново до мен, само с мен.