diesto (Данаил Антонов)
1039 617
25.06.2024 г., 5:35 ч.

Когато молитвите заспят 

  Поезия » Любовна, Философска
182 2 6

Покажѝ как да дишам за хубаво! 

Аз не вярвам в сърдечния пулс, 

щом умирах самотен и влюбен, 

а издигах любовите в култ.

Разкажи ми във бъдеще време - 

колко минало чакаш със мен 

и ме имай, преди да ме вземе

Господ в своето тъжно небе...

Подарѝ ми блаженство и мигове

от изстинали страсти и блянове, 

със горчива сълза на обидата 

за любов, дето вечно я нямаше... 

Дай ми думи, в които да вярвам, 

после сам да изричам в обет 

от душа ми - на теб благодарна, 

че обичаш ме лош и проклет...

Обещай ми покой без съмнения, 

в полумрака на скрита лъжа!

Опростих не е едно съжаление 

и по сто - още толкоз вина... 

Намери ме в трохите на бедност, 

след преялата с болка съдба 

и корясали залъци нежност, 

ме преглъщай със чаша тъга... 

Но дано се задавят душманите 

на теглото ми, дето завиждаха! 

Издълбоко ми бъркаха в раните, 

че посмъртно да дойдат на 

свиждане. 

Ала ти измълча през усмивка 

всички мои кресливи копнежи, 

и прибра със ръцете в обвивка 

мойто зрънце последна надежда... 

Слава, Боже, дочу моя вопъл!

Тази тежка молитва заспива. 

За живот щом ми мигва окото, 

значи още не ми се умира... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

24.06.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пиша, Таня, пиша... 🙂 Благодаря!
  • Слава, Боже, дочу моя вопъл!

    Тази тежка молитва заспива.

    За живот щом ми мигва окото,

    значи още не ми се умира...

    ПИши, просто пиши
  • Благодаря Ви! 🙂
  • и ме имай, преди да ме вземе
    Господ в своето тъжно небе... - а всички се надяваме на рая. Заслужава си земният ад.
  • Силата да живее живота е Любовта!
    Браво, Даниел!👋
  • Животът продължава, независимо колко трънлив е пътят му. Щом надежда докосва сърцето, значи е рано за умиране! Много ми хареса, Дани! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??