Когато молитвите заспят
Покажѝ как да дишам за хубаво!
Аз не вярвам в сърдечния пулс,
щом умирах самотен и влюбен,
а издигах любовите в култ.
Разкажи ми във бъдеще време -
колко минало чакаш със мен
и ме имай, преди да ме вземе
Господ в своето тъжно небе...
Подарѝ ми блаженство и мигове
от изстинали страсти и блянове,
със горчива сълза на обидата
за любов, дето вечно я нямаше...
Дай ми думи, в които да вярвам,
после сам да изричам в обет
от душа ми - на теб благодарна,
че обичаш ме лош и проклет...
Обещай ми покой без съмнения,
в полумрака на скрита лъжа!
Опростих не е едно съжаление
и по сто - още толкоз вина...
Намери ме в трохите на бедност,
след преялата с болка съдба
и корясали залъци нежност,
ме преглъщай със чаша тъга...
Но дано се задавят душманите
на теглото ми, дето завиждаха!
Издълбоко ми бъркаха в раните,
че посмъртно да дойдат на
свиждане.
Ала ти измълча през усмивка
всички мои кресливи копнежи,
и прибра със ръцете в обвивка
мойто зрънце последна надежда...
Слава, Боже, дочу моя вопъл!
Тази тежка молитва заспива.
За живот щом ми мигва окото,
значи още не ми се умира...
©тихопат.
Данаил Антонов
24.06.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
