"Когато мракът плъзне се по вените"
* * *
И легна мракът във нозете ми,
сгуши се и тихичко простена,
сетне плисна по ръцете ми
и с болка вряза се във вените.
Огън лумна във снагата,
припламна - след това изстина,
силата във мен проплака,
изпука тъжно и... се срина...
Звукът на болката в душата
се блъскаше, по всичките стени,
изход търсеше от мрака,
сред раните на тъжни дни...
Родиха Демони очите ми,
омразата по сЪлзите е свлечена,
ненанвистта ми бе, като...обичане,
силна, безпощадна и... обречена.
Болката не спира да се лута,
крещи във мен безброй обиди,
остра е - свирепа - необута,
с ходила нарязани от "миди"...
А мракът плъзне ли по вените,
изтръпват лесно сетивата,
и ужаса трепери в гените,
разрязвайки на късове душата.
Страстта потъва във отвъдното,
напуска ме но... болката не спира,
и плюе ме със всичкото несбъднато
с прозрението,
че и Любовта умира....
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
Имаш сериозен почитател в мое лице.
