26.12.2024 г., 19:08  

Когато мълча

414 5 2

КОГАТО МЪЛЧА

 

Дали сезон е любовта?

За всяка обич трябват двама.

Не те намерих в пролетта,

ала и в зимата те няма.

 

Не ме отпъждай точно днес.

Сама се канех да си тръгна –

без план, посока, без адрес,

щом есента преля зад хълма.

 

Как да предвидя всеки ход

на грешно начертана орис?

Обърквам своя си живот –

прище ли ми се да говоря.

 

Затова от век мълча,

и знаци невъзможни диря –

в скръбта на млъкналия чан,

в дърво, ранено със секира.

 

О, зная – всяка тишина

вулкани спотаени къта!

Недей потегля – чужд и сам,

среднощ объркал ли си пътя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...