Когато мълча
КОГАТО МЪЛЧА
Дали сезон е любовта?
За всяка обич трябват двама.
Не те намерих в пролетта,
ала и в зимата те няма.
Не ме отпъждай точно днес.
Сама се канех да си тръгна –
без план, посока, без адрес,
щом есента преля зад хълма.
Как да предвидя всеки ход
на грешно начертана орис?
Обърквам своя си живот –
прище ли ми се да говоря.
Затова от век мълча,
и знаци невъзможни диря –
в скръбта на млъкналия чан,
в дърво, ранено със секира.
О, зная – всяка тишина
вулкани спотаени къта!
Недей потегля – чужд и сам,
среднощ объркал ли си пътя.
© Валентина Йотова All rights reserved.
