Когато над съня ми бдиш
В съня ми цветната дъга
рисува с пръсти по небето
поляни бликнал аромат.
В съня ми е уютно. Ето
пощипва облачето къс простор
и моментално става на авлига,
по него литва пъстроперест хор
от ято слънчеви лъчи. Повдига
клепачи, натежали от снега,
и бистрите синчец-очи отваря
онази чудодейка - пролетта.
В съня ми сладката отвара
от свежи пъпки на любовно биле
до дъно, тръпнеща, изпивам.
Как хубаво е да си тук! Гали ме
с очите си, додето спя, Любими!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
