thedac (Димитър Драганов)
864 1125
28.01.2024 г., 6:58 ч.

Когато няма никого 

  Поезия
159 2 6

Душата ми парченце е откъртено

от светлия всемир. От кръговрата.

Обича. Като котенце озърта се.

Озърта се. Наднича зад вратата!
 

Желае да разбира тишината си.

Не зная колко много я разбира.

Душата ми закриля самотата си.

Понякога тъговна се прибира.
 

Обидена от грубост, от мълчание,

отнася се и плаче три столетия.

Навярно ѝ е липсвало внимание.

Душата ми страдание помете я.
 

По начина, по който я наричате,

наистина е трудно да копнее.

Пленена от славянските момичета,

душата ми не спира да Живее...

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??