Когато няма никого
Душата ми парченце е откъртено
от светлия всемир. От кръговрата.
Обича. Като котенце озърта се.
Озърта се. Наднича зад вратата!
Желае да разбира тишината си.
Не зная колко много я разбира.
Душата ми закриля самотата си.
Понякога тъговна се прибира.
Обидена от грубост, от мълчание,
отнася се и плаче три столетия.
Навярно ѝ е липсвало внимание.
Душата ми страдание помете я.
По начина, по който я наричате,
наистина е трудно да копнее.
Пленена от славянските момичета,
душата ми не спира да Живее...
© Димитър Драганов All rights reserved.
