Когато разбера
Обичам те, когато сняг вали
в най-тъмното на бялата ми кожа.
Изплюти, белоснежните следи
от устните ти парят много, даже
ме карат ей така... да замълча,
със мислите си да рисувам пъзел -
парченца от разрошена мъгла,
въздишки от поредното ми "сбогом".
Безмерна единица красота,
заспала в неуютното ни утре.
Корона на главата на глупак
е нашата любов докато втръсне,
да бъдем като маски с две лица,
изпразнени от чувство и от смисъл.
Това ли е? Безмерна суета -
безсмислена, тъй сляпа и безчувствена.
И после ще обичам, но напук
и себе си ще искам да накажа,
с поредната любов - или съдба,
когато разбера, ще ти разкажа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
