15.10.2010 г., 22:11

Когато се събудиш

1.4K 0 1

Когато се събудиш
и ликът на Зората избледнява...
в съня ти препускащ 
ще разказва за карма
отляла се в една рана 
оставяща те без дъх
и във всичките ни докосвания
твоите очертания
ще пламват с огъня
понесъл този захлас 
от музиката на тела
изпънали всички предели 
разбиващи се в стената
отляла изходите
сливащи се в пулса на сърцата 
докато се разтопят в мечтата
заляла ни още от безкрая... 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...