15.10.2010 г., 22:11

Когато се събудиш

1.4K 0 1

Когато се събудиш
и ликът на Зората избледнява...
в съня ти препускащ 
ще разказва за карма
отляла се в една рана 
оставяща те без дъх
и във всичките ни докосвания
твоите очертания
ще пламват с огъня
понесъл този захлас 
от музиката на тела
изпънали всички предели 
разбиващи се в стената
отляла изходите
сливащи се в пулса на сърцата 
докато се разтопят в мечтата
заляла ни още от безкрая... 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....