Когато се събудиш
и ликът на Зората избледнява...
в съня ти препускащ
ще разказва за карма
отляла се в една рана
оставяща те без дъх
и във всичките ни докосвания
твоите очертания
ще пламват с огъня
понесъл този захлас
от музиката на тела
изпънали всички предели
разбиващи се в стената
отляла изходите
сливащи се в пулса на сърцата
докато се разтопят в мечтата
заляла ни още от безкрая...
© Милен Пеев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
