Когато при звездите си замина,
когато свърши земният ми път,
когато вече няма да ме има,
и се превърна само в шепа пръст,
не смейте да тъгувате за мене!
Смъртта на всичко край не означава...
Напук на скептицизъм и съмнения,
животът и тогава продължава...
Във нощното небе ще съм бездънно.
Ще се превърна в падаща звезда.
Над всички вас, любими мои смъртни,
във вид на звезден прах ще заваля...
Със топъл слънчев лъч ще ви погаля.
Ще бъда чуден, летен морски бриз...
По топлината ми ще ме познаете,
по обичта, която ще вали...
ВАНЯ СТАТЕВА©
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени