May 4, 2019, 1:26 PM

Когато си замина 

  Poetry » Love, Phylosophy
1454 3 9

 

Когато при звездите си замина,
когато свърши земният ми път,
когато вече няма да ме има,
и се превърна само в шепа пръст,

 

не смейте да тъгувате за мене!
Смъртта на всичко край не означава...
Напук на скептицизъм и съмнения,
животът и тогава продължава...

 

Във нощното небе ще съм бездънно.
Ще се превърна в падаща звезда.
Над всички вас, любими мои смъртни,
във вид на звезден прах ще заваля...

 

Със топъл слънчев лъч ще ви погаля.
Ще бъда чуден, летен морски бриз...
По топлината ми ще ме познаете,
по обичта, която ще вали...


ВАНЯ СТАТЕВА©

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1722 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Гавраил и Светулчице!😊
  • Някога....но не сега!
    Благодаря за всеотдайността!
    Обожавам да вали...обич!
  • То така всички приказваме но когато работата стане сериозна мобилизираме целия контингент от баячки до професори.
  • Знам ли, Мария...Нищо не е сигурно! Усмихнат ден на всички!!!
  • Остани си тук и продължи да пишеш, Ваня! Не бързай към небето!
  • Благодаря от сърце на Краси и Меги, на Паднал ангел и на Стойчо за топлите думи!
  • Над всички вас, любими мои смъртни,
    във вид на звезден прах ще заваля...Поздрави за стиха, Ваня!
  • Хубаво е.
  • .Къде сте хукнали,бе хора! Знам, че ви е тежко понякога!Но по средата на пролетта, когато всичко се събужда за любов? Нали знаете какво пееха Бийтълс: Всичко е Любов!"
    Моля ви,бъдете земни!😇
Random works
: ??:??