20.06.2007 г., 0:18 ч.

Когато спра да се усмихвам 

  Поезия
5.0 / 6
1462 0 7
Когато спра да се усмихвам, ще го разбереш по розите.
По ламарините и заподскачалия дъжд.
В незавършените телеграми ще ти пращам нотите,
неведнъж заспивали до нас без звук.
Когато спра да се усмихвам, ще си тръгвам значи,
по пазения дълго време таен път.
И ще кажа на вятъра да не навява спомени,
когато стане ясно, че не искам друг.
Когато спра да се усмихвам, сигурна съм - ще заплачеш.
Ще разбереш, че с нас се случи, въпреки пределите.
Че все пак морето не е до колене,
ако редом с теб не крачи някой с бодър дух... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Обичаща Всички права запазени

Предложения
  • Най-тъмно е в тунела на лъча. Блестящ отвън, той носи вътре мрака. И нотите на всяка тишина ечат в с...
  • И днес очите ти приличат на прозорци към най-зеленото небе, в които косо един разплакан месец, гол и...
  • Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...

Още произведения »