20.06.2007 г., 0:18 ч.

Когато спра да се усмихвам 

  Поезия
1134 0 7



 

Когато спра да се усмихвам, ще го разбереш по розите.

По ламарините и заподскачалия дъжд.

В  незавършените телеграми ще ти пращам  нотите,

неведнъж заспивали до нас без звук.


Когато спра да се усмихвам, ще си тръгвам значи,

по пазения дълго  време таен път.

И ще кажа на вятъра да не навява спомени,

когато стане ясно, че не искам друг.


Когато спра да се усмихвам, сигурна съм - ще заплачеш.

Ще разбереш, че с нас  се случи, въпреки пределите.

Че все пак морето не е до колене,

ако редом с теб не крачи някой с бодър дух...


И когато спра да се усмихвам,

престори се, че си искал да си тръгнеш пръв.

Кажи, че никога не си обичал вените ми

и винаги си искал някой друг.

© Обичаща Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нека здраве и късмет винаги да бъдат с теб!
    Щастие, любов и верни приятели... ти пожелавам от сърце!
    Наздраве!
  • Благодаря на всички... искрено и сърдечно за прекрасните пожелания!
  • ще кажа на вятъра да не навява спомени - хем тъжно , хем красиво! Чудесно пишеш! Поздрав!
  • Прекрасен стих!
    Поздравления!!!
    Само не спирай да се усмихваш
  • много усмивки поне през днешния ден!
  • Честит Рожден Ден, Катя!!!
    С пожелание за много, много здраве и щастие!!!

    Много хубав е стиха ти!!! Поздрави!!!
  • "Че все пак морето не е до колене,
    ако редом с теб не крачи някой с бодър дух...".Това е най-истинското и разчувстащо прозрение в стиха ти за мен.Поздравления,прекрасен е и ме кара да се замислям за самата себе си.
Предложения
: ??:??