20.06.2007 г., 0:18 ч.
Когато спра да се усмихвам
Когато спра да се усмихвам, ще го разбереш по розите.
По ламарините и заподскачалия дъжд.
В незавършените телеграми ще ти пращам нотите,
неведнъж заспивали до нас без звук.
Когато спра да се усмихвам, ще си тръгвам значи,
по пазения дълго време таен път.
И ще кажа на вятъра да не навява спомени,
когато стане ясно, че не искам друг.
Когато спра да се усмихвам, сигурна съм - ще заплачеш.
Ще разбереш, че с нас се случи, въпреки пределите.
Че все пак морето не е до колене,
ако редом с теб не крачи някой с бодър дух... ...
По ламарините и заподскачалия дъжд.
В незавършените телеграми ще ти пращам нотите,
неведнъж заспивали до нас без звук.
Когато спра да се усмихвам, ще си тръгвам значи,
по пазения дълго време таен път.
И ще кажа на вятъра да не навява спомени,
когато стане ясно, че не искам друг.
Когато спра да се усмихвам, сигурна съм - ще заплачеш.
Ще разбереш, че с нас се случи, въпреки пределите.
Че все пак морето не е до колене,
ако редом с теб не крачи някой с бодър дух... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Обичаща Всички права запазени
Предложения
-
-
Най-тъмно е в тунела на лъча. Блестящ отвън, той носи вътре мрака. И нотите на всяка тишина ечат в с...
-
И днес очите ти приличат на прозорци към най-зеленото небе, в които косо един разплакан месец, гол и...
-
Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
