Когато спра да се усмихвам
Когато спра да се усмихвам, ще го разбереш по розите.
По ламарините и заподскачалия дъжд.
В незавършените телеграми ще ти пращам нотите,
неведнъж заспивали до нас без звук.
Когато спра да се усмихвам, ще си тръгвам значи,
по пазения дълго време таен път.
И ще кажа на вятъра да не навява спомени,
когато стане ясно, че не искам друг.
Когато спра да се усмихвам, сигурна съм - ще заплачеш.
Ще разбереш, че с нас се случи, въпреки пределите.
Че все пак морето не е до колене,
ако редом с теб не крачи някой с бодър дух...
И когато спра да се усмихвам,
престори се, че си искал да си тръгнеш пръв.
Кажи, че никога не си обичал вените ми
и винаги си искал някой друг.
© Обичаща All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички... искрено и сърдечно за прекрасните пожелания!
-
ще кажа на вятъра да не навява спомени - хем тъжно , хем красиво! Чудесно пишеш! Поздрав!
-
Прекрасен стих!
Поздравления!!!
Само не спирай да се усмихваш -
много усмивки поне през днешния ден!
-
Честит Рожден Ден, Катя!!!
С пожелание за много, много здраве и щастие!!!
Много хубав е стиха ти!!! Поздрави!!! -
"Че все пак морето не е до колене,
ако редом с теб не крачи някой с бодър дух...".Това е най-истинското и разчувстащо прозрение в стиха ти за мен.Поздравления,прекрасен е и ме кара да се замислям за самата себе си.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Щастие, любов и верни приятели... ти пожелавам от сърце!
Наздраве!