Когато спра да се усмихвам, ще го разбереш по розите.
По ламарините и заподскачалия дъжд.
В незавършените телеграми ще ти пращам нотите,
неведнъж заспивали до нас без звук.
Когато спра да се усмихвам, ще си тръгвам значи,
по пазения дълго време таен път.
И ще кажа на вятъра да не навява спомени,
когато стане ясно, че не искам друг.
Когато спра да се усмихвам, сигурна съм - ще заплачеш.
Ще разбереш, че с нас се случи, въпреки пределите.
Че все пак морето не е до колене,
ако редом с теб не крачи някой с бодър дух... ...