Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
15.11.2008 г., 21:11 ч.

Когато, сякаш пътят ти свърши... 

  Поезия
1066 0 28

*          *          *

 

Когато стигнеш до там, че да седнеш

на пейката в "бялата стая"

и нищо не виждаш макар и да гледаш,

и да се взираш в безкрая,

и почувстваш се сам и обречен

във свят който не е бил твой,

който и днес е сякаш далечен,

и вие край теб и убива покоя...

Крещят сетивата и блъскат в стените,

напомнят за победи нелепи

болката реже - стяга гърдите

и затихва сред спомени слепи...

Спри! Съвземи се, не бързай да съдиш,

задръж гнева и...дъха си,

опитай все още - голям да бъдеш,

просто... изчакай реда си!...

Какво, че до днес е кървяла душата,

идват и хубави дни,

и ако той/тя спре на вратата

и дойде при теб... Забрави!...

Вземи ръката - стани и върви!

Опри се на  приятелско рамо,

посрещни с усмивка горчивите дни,

защото ти сам -

си... Нещо Голямо....

 

 

Стани и... Върви!...

 

*          *          *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??