* * *
Когато стигнеш до там, че да седнеш
на пейката в "бялата стая"
и нищо не виждаш макар и да гледаш,
и да се взираш в безкрая,
и почувстваш се сам и обречен
във свят който не е бил твой,
който и днес е сякаш далечен,
и вие край теб и убива покоя...
Крещят сетивата и блъскат в стените,
напомнят за победи нелепи
болката реже - стяга гърдите ...