Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
27.05.2012 г., 13:06 ч.

Когато съм се раждала, валяло 

  Поезия
984 0 5

Валяло е проливно,

когато съм се раждала,

за да се вкореня порядъчно

в света на мразените символи,

във свят на повечето и достатъчното.

И някак си съм се преситила

от недодяланите обещания?!

Недопрочетена. Недопреписана.

Една такава тебевлюбена...

И думите ми като кромоли

нарязваха небето на парцали.

Песимистична като чайките,

единствени останали през зимата

да бдят над опустелите морета.

И просто в цялото объркано познание

се питам, повече от всякога,

възможно ли е свръхсъзнание

да мърка омагьосано в краката ми.

 

А после, точно в шест и трийсет,

отмятам предложението за вечности,

което засънувах за секунди

и, някак си съвсем естествено,

получих сутрешната си целувка

и вече беше все едно

дали света се втурва към разруха.

Когато съм се раждала, валяло дъжд;

валяло, не валяло, на кого му пука?!

© Евгения Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ми... аз се връщам
  • Не, че ми пука, че е валяло, ама ми хареса!
  • Песимистична като чайките,
    единствени останали през зимата
    да бдят над опустелите морета.
    И просто в цялото объркано познание
    се питам, повече от всякога,
    възможно ли е свръхсъзнание
    да мърка омагьосано в краката ми.

    =) =) =)
  • Хубави неща си взех за из път, Благонрава!
  • Страхотно! Браво!
Предложения
: ??:??