3.07.2018 г., 1:03 ч.

Когато всяка болка превали 

  Поезия » Друга
1224 12 9
Да се строшиш на сто милиона късчета.
В една сълзичка да се побереш.
Да замразиш две думи върху устните
и спомените си - да погребеш.
Да ходиш като сянка между хората,
да слагаш на усмивката си цвят,
когато тишината и умората
са всичко твое - майка, татко, брат...
Да молиш тихо вятъра на времето
да залепи парченцата строшени,
да размрази сърцето вкаменено,
любов да потече по твойте вени... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Предложения
: ??:??