25.01.2015 г., 13:27

Кой

563 0 2

Кой

 

Кой можа във мрака да ме разпознае
и тихо в себе да прошепне – “Тя е!”
И кой ръка си силна ми предложи,
и дъхави цветя в краката ми положи?!


Кой се осмели с гърди да ме предпази,
кога тълпата тръгна да ме гази?!
И кой макар и всичките омрази,
рече “Спрете! - Тя не е "онази”.

 

“Тя е моята, онази святата за мен,
жадуваната, търсената ден след ден!”
И кой ми рече “Спасителко, ти моя”
кога сама студувах във усоя?!

 

И мислех, че спасила някого съм аз,
и че той спасил ме е във труден час,
а това било е половината от мен,
Вселената преброди, да се слее с мен!

 

Ренета Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей/те, Бета?! Благодаря, ако е комплимент разбира се! Да, аз съм /анонимността не ми е привична/.Не намерих в спомените си "Бета", не ми говори нещо. Ако си приятел/ка /стихосбирката е подарена на такива, а "помниш ли?" ме навежда на мисълта, че би трябвало да знам това/то благодаря и казвам здравей!Ако е закупена /тогава ???!/надявам се, че поезията ми ти/Ви харесва наистина! Поздрав с уважение и мъничко любопитство!
  • Рени,в този дух ще си позволя да те цитирам с финала от твоята "Пътят" 2004г./имам я, помниш ли
    "...Дали харесва ми да го напиша
    или харесвам себе си така,
    дали отдолу ще подпиша
    или ще махна ей така...

    Толкова "дали" , "или"
    просто да те заболи..."
    Рени,няма "дали, или" - това си Ти!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...