25.01.2015 г., 13:27 ч.

Кой 

  Поезия » Философска
361 0 2

Кой

 

Кой можа във мрака да ме разпознае
и тихо в себе да прошепне – “Тя е!”
И кой ръка си силна ми предложи,
и дъхави цветя в краката ми положи?!


Кой се осмели с гърди да ме предпази,
кога тълпата тръгна да ме гази?!
И кой макар и всичките омрази,
рече “Спрете! - Тя не е "онази”.

 

“Тя е моята, онази святата за мен,
жадуваната, търсената ден след ден!”
И кой ми рече “Спасителко, ти моя”
кога сама студувах във усоя?!

 

И мислех, че спасила някого съм аз,
и че той спасил ме е във труден час,
а това било е половината от мен,
Вселената преброди, да се слее с мен!

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей/те, Бета?! Благодаря, ако е комплимент разбира се! Да, аз съм /анонимността не ми е привична/.Не намерих в спомените си "Бета", не ми говори нещо. Ако си приятел/ка /стихосбирката е подарена на такива, а "помниш ли?" ме навежда на мисълта, че би трябвало да знам това/то благодаря и казвам здравей!Ако е закупена /тогава ???!/надявам се, че поезията ми ти/Ви харесва наистина! Поздрав с уважение и мъничко любопитство!
  • Рени,в този дух ще си позволя да те цитирам с финала от твоята "Пътят" 2004г./имам я, помниш ли
    "...Дали харесва ми да го напиша
    или харесвам себе си така,
    дали отдолу ще подпиша
    или ще махна ей така...

    Толкова "дали" , "или"
    просто да те заболи..."
    Рени,няма "дали, или" - това си Ти!
Предложения
: ??:??