Кой?
Кой би помогнал на страдащия по родината,
носещ етикета „чужденец”?
Щастлив е там родоотстъпника-казват,
но не виждат ли агонията
и трънения, кървав венец...?
Вечно, Българио,
вечно, майко, погледа към теб е взрян,
но да се върнем...
Ах, това е само блян...
Спомените, горещите сълзи
се превръщат в безкраен океан...
Стоновете тихи пронизват мрака
сякаш с ятаган...
Връщане към тебе, мила майко, няма...
Паднали сме в огромна яма...
Потъваме в нея с поглед за тебе замечтан
и високо вдигната глава...
Но не, родино, ние нямаме право на слова...
До болка влюбени в теб
и двойно мразещи властта,
вървим към гибелта с надежда,
че ти ще отмъстиш за нас – изтезаните деца...
© Inna Dancheva Всички права запазени